
Аз съм радостна. По природа, а и се научих да бъда.
Старая се да живея осъзнато. Искам повече – живее ми се интересно, весело, открито. Активно тренирам, 5 пъти седмично. 7 дни седмично обаче тренирам за ума, емоциите, духовното развитие. Интересно ми е всичко, което можем да постигнем със собствени сили, когато поемем по пътя на развитието.
Имам 2 деца, едното е бебе още. Някои дни ми е трудно, в други даже още по. Случиха ми се много гадни периоди в живота. Третият май все още се случва. Опитвам се да изляза от всеки осъзнато по-силна, смислена и окрилена.
Благодарна съм, че се научих как да си повишавам качеството на живот.
Тренировките ме спасиха. За тялото, за ума. Сега наскоро открих и ултимативния подход на коучинг медитацията. Благодарна съм, че се научих как да се грижа за себе си и семейсвото си с практики от спектъра на mindfulness и аналитичния коучинг подход.
Хич не да се хваля. Просто може на някого да бъда полезна и затова пиша тук.
Вървя си по пътя, понкога ведро подскачам, други пъти – вехто се влача.
И всичко това съвсем не идва да каже, че не съм притеснителна, неуверена, стресирана и откровено тъжна понякога. Напротив.
Но знам каква е отговорността ми към мен си, какво съм учила, какво съм правила, каква радост съм имала и как да бъда проактивна, а не реактивна. Често успявам. Често срещам предизвикателства и се завъртам наново.
Но това е. Път.
Ето какво изучавам и през какво живея, както мога:
- Медитация
- Благодарност
- Осъзнато присъствие
- Смирение
- Приемане
- Самосъстрадание
- Целеполагане
- Планиране
- Устойчивост
- Промяна на перспективата
- Извличане на полезното в трудността
- Невропластичност
Адски простичко е, но не и лесно. Знам.
Но единственото, което има всеки от нас, решен да има повече – желание, радост, смисъл, окриленост, светлина, хоризонт – абе изобщо да действа за повишаване качеството си на живот, е да не се отказва.