Вчера ми се случи нещо, което вярвах, че съм отказала. Отказала – аз пред себе си и аз за мен си. Откак усетих отделянето на онази, мизерна емоционално и невдъхновена версия на себе си, нямах усещане за цялост. Имах много мигове на радост, хармония, отдаденост, любов, обич, топлина и съзерцание. Но основно нямах връзка в мен. Тренирах, медитирах методично и имах великолепни резултати. Бях светла, бях лека, бях решила.
Mindful пожелания от 7-годишно момиче
“Сложната природа на простите неща” като изказване ама така животописателно подхожда към истината в животите. Мило, чисто, искрено-прогледно, децата знаят. Не питат, защото още не са забравили отговорите.
Невропластичност
Каквото мислиш и осъзнаваш, формира мофрологичните структури на мозъка ти, а каквито са морфологичните структури на мозъка ти, такива са в предоминантности емоциите, мислите, изборите, ерго, действията ти, твоята реалност.
Присъственост
Бож, Бож, Бож, както казва сестра ми, т е ирландка, така и не го научи българския, колко е хубаво! Изцяло в рамките на твоя си контрол, ако да няма зловредни обстоятелства, разбира се. Спираш, сядаш, стоиш, все едно. Но си в едно конкретно някъде. Там, където ти е физическото обитание в него миг. Дишаш. Доста е просто. Адски е трудно понякога. Действай, дишай.
Медитацията
Най-често чувам аз: о, не мога да медитирам, как ще медитирам, то аз все за нещо си мисля. Е много ясно, че все за нещо си мислиш. Всички все за нещо си мислим. Тези мозъци така работят, ако не ги научим на друго, те ни водят…
Дишането
Най, най-естественото нящо, досущ като чистичката радост на бебешка усмивка. Виж я, въплътила радостта от съзиданието. Просто е, просто й е ама идеално. Какво повече й е необходимо – никой да не й пречи. Същото, с дишането. Ако можеш да дишаш, без никой да ти пречи, ти си.
Self compassion
Да се отнесеш със самия себе си с топлина, милост и емпатия. Както би постъпил с всеки свой близък приятел. А колко често пренебрегваме необходимостта да се самоутешим? Изнасяме отговорността навън, очакваме друг да я припознае като своя…
За почивката
Руми е обяснявала, аз не съм избирала да не се абстрахирам. Мога, давай, стягай се, продължавай, изкарай, избутай, действай, стискай.
Това е. Стискай. А като стискаме, няма да устискаме. Идеята е да има радост, а към нея – радостност. Силни тренировки, красиви мускули, извисяващ тонус, добра храна, добро вино, споделяне, обичана и обичаща.
За ла***то в окото и пускането на контрола
Ако до момента не сте познавали някой, комуто са се изаквали в лицето, а именно – по окото, ето, честито, вече не сте този човек, вече сте този, който познава такъв, и това съм подчертано аз.
Благодарност
Велико е. След дишането, най-елементарното нещо на света с най-магическия ефект в още поне няколко свята.
Идеята на практика на благодарността е великолепно проста – съсредоточаваш се върху това, което ти е дало радост. Добро нещо. Ден след ден приучаваш мозъка и съзнанието си да търсят такива случвания. Постепенно се случват хубавите промени…
Mindfulmama 