Какво научих от семинара Insight

Бях на семинар Insight. Твърде лесно предварително проучване би могло да насочи мисълта към схема тип американски бизнес модел, сектанство, повърхностност, няма-на-какво-да-ме-научат-точно-тези. Аз обаче харесвам, когато функционирам от фундамента на убеждението в правилността на знаците наоколо. Щом е така станало да срещна приятелка, която да се окаже по пътя както и аз и да ме покани да се присъединя, значи има причина. И ако тръгна да анализирам, вместо да последвам кротичко подадената посока, пак ще объркам нещата. Затова, подходих към това случване с любопитството на дете – с отворено сърце и без очаквания. Така го усещам, така е редно. Редно, от ред, такъв е редът на случването😊

Както когато бях на планинското приключение и избрах просто да се пусна с вярата, че ще се случи най-доборто и то именно съвсем то си се случи, най-доброто в ситуациите. Така беше и сега на семинара.

И беше В-Е-Л-И-К-О.

Удивително мило ми е от мен за мен да се видя там, усмихната, спокойна, общуваща свободно и спокойно. По принцип при работа в група винаги съм имала голяма съпротива. Сега просто се пуснах, чудесна лекота.

Такава бях първия ден сутринта. След това съумях във вихъра на радостта от формулираното намерение за следващите 3 дни – а то звучеше ето така „Да спра да саботирам своята най-добра версия“ – да саботирам мигновеноточно нея, своята най-добра версия. Завъртях си сценарий идеален, изучен до фин детайл. За под 2 минути.

И ето ни след почивката, отново в същата зала, отново тръгваме да обикаляме сред същите хора, ама нещо вече не е изобщо същото и туй нещо съм аз. Усмивка, лекота, радост, присъственост, няма ги. Има отпуснати, схлупени рамене, напрежение, стягане, приведено тяло, мрачни очи, помръкнала и тъжна съм. Усетих се, видях се, разбрах се и избрах се. Запитах се, тази ти ли искаш да бъдеш или онази, хубавичкия вариант от преди ето сега съвсем малко? Фокусирах се в тук и сега и засиях наново.

Вечерта вкъщи беше масивен фал, но в Ден2 на семинара се събудих с ясен анализ, неслучайно така постъпвам. Сега ми е дадена възможността ама така кристално да наблюдавам сценариите, които ме движат, моделите, които опитвам да счупя, ала някак нещо не достига… версиите на мен и личната реалност, които произхождат от тях и да направя избор, но избор така, някак, устойчив, защото ще бъда подпомогната от ресурс, с който не съм боравила досега.

Така и стана.

От семинара си взех ценни формулировки и смислени инструменти. Завихри се могъщ енергиен обмен в групата и това е просто магически целебно за накърненото вдъхновление от живота.

Случването е така специално, защото възвръща вярата в общуването с хората като цяло. 3 дни си заобиколен от непознати,които общуват с теб през добрина, състрадание, любов. Дават ти искреност, топлина и получават искреност и топлина. Фокусираме се върху механизмите за положителна промяна, себесилата, подкрепата. Няма ги съпротивлението, ожесточеността, съревнованието, напрежението сред хората навън.

Светът го познаваме като поселен предоминантно от студени, алчни, злонамерени люде. А тук в среда на грижовност си заобиколен от толкова много непознати, които ти желаят доброто.

Ето какво анализирах, ала и усетих през интуитивното знание. Практиките така диамантено ясно ми показаха:

• Играхме игра и загубихме. А беше очевидно как следва да се постъпи, а не го казах на групата. Когато нещо не разбирам, аз се свивам и оставям другите да решат вместо мен, а такава инертност води до загуба, която лесничко е можела да бъде победа в поне няколко смисъла. Твърде лесно се усъмнявам в себе си и знанието си. Извод: Животът е простичък, вярното решение съвсем редовно е видното, без свръх анализ, без усложнение, напред. Извод2: Действай с повече увереност и доверие в себе си и мигновеното, интуитивно знание. Избгвай свръханализирането.

• Пак играхме игра. Състоеше се от  2 части. Свърших си моето и се оттеглих в мислите си. …а ето, оказва се, че ценността е във втората част на играта, която аз прецених за скучна и не се включих. Много избързвам, все ги знам нещата, все няма какво да науча… какво да взема от дадена ситуация. Все си мисля, че нещо по-хитро ще направя, ако е по моят начин. Извод: Доверявай се. Следвай процеса както е предложен, защото вероятно е вложена мисъл и енергия в измислянето му. На себе си, интуицията, на Вселената, ще се погрижи.

• Преди семинара правх сутрешна медитация с полагане на намерение. Избрах да бъда Любов. Отидох в залата и, не, не бях аз Любов. Не се държах като намерението си. Хората са различни и имат нужда да дават и получават любовта различн. А аз, аз все съм склонна да правя каквото аз съм решила, както и когато аз поискам. Така не е честно спрямо намерението ми. И спрямо другите не е честно. Извод: Доверявай се. На себе си, нали това е моето намерение, на процеса на другия човек, нали той е там и с него аз общувам, не съм аз сама на тази житейска сцена. Давай както е поискано, не както смяташ, че е правилно.

• Направих споделне пред групата и така исках обратна връзка, а не я получих. И после човекът каза Ама моля ви се, говорете побавно. Не смогват с превода. Реално аз бях изстреляла каквото имам да казвам, бях побързала да се разочаровам, че не ми отвръща и си седнах клета. А той не беше имал време технически да чуе и осъзнае думите ми. Извод: внимавай в процеса и търси пропуски първо в себе си, после в останалите участници.

• Имаше групова работа с движение. Тогава вече се почувствах некомфортно и се включих иначе. Извод: Намерила съм и уважавам границите си. Хареса ми, познавам се достатъчно, за да прецен кое би имало повече неудобство, отколкото полза за мен.

• Имаше и процеси с избор, аз го правех за себе си, довервайки се мигом на усещането. Ако заявя границите си и мило, но уверено ги отстоя, ще бъдат уважени.

• В същите процеси, когато не си избран, ти се засягаш. Извод: Макар да изглежда лично, е, ама не точно. Процесът на други може да нма много общо с теб, може би човекът си има своя,лична, потребност, която е съвсем извън теб.

Още:

• Признавам открито уязвимостта си и това е прекрасно.
• Вселената ме подкрепя, но само ако действам.
• Вселената дава обратна връзка за действията, и тогава не бива да говоря, а да чуя какво ми бива дадено като послание.
• Ще получа подкрепа, ала когато я поискам.

Разкошно бе за мен това изживяване. За да е истински ценно нещо във времето и да постигнем устойчив анализ, да освободим пространство за усещанията и чрез сърце и ум да достигнем до видимостта и изводите, които обслужват целите ни, трябва да си излезем извън контекста. Семинарът така работи. 3 дни многочасова, интензивна, фокусирана работа. Пълно откъсване от ежедневието и навците. Смелост мъничко трябва и пускане на контрола, много.

Темата ми беше ясна, естествено, не и за мен. Дори вечерта преди Ден1 си се свих в уют, за да дам време на душата си да ме догони. И писах, за смирението писах. С тази тема влязох в изживяването на семинара и ми бе дадена прелестна възможност да отработя саботажните модели.

Онази гнетяща тревожност, която негодуваше в мен и тровеше радостта и благодарността ми, е разтворена нанкъде, пфу. Възвърнах си любопитството към живеенето. Смирих се. Заобичах отново връзката си – и с мен, и с моята любов.

P.S.

Да споделя колко удивително лесно се губи доверието в човешкото същество и как бързо действат механизмите на самозащита от бъдещо подобно нараняване. С моето мило бебе не се бяхме виждали точно 3 денонощия. Откак сме се запознали, 13 месеца и през 9-те преди това, когато се познавахме само вътрешно, не сме били никога и ден далеч. Сутринта след семинара тя е станала, аз приближавам внимателно, тя се обърна и ме отбягна. Просто се правеше, че не присъствам. Беше ми адски, адски обидена. Около час откровено ме избягваше… продължаваше да се преструва, че не съществувам, никакъв контакт с очи, извръщаше се и тръгваше в друга посока. Сестра й се държа по същия начин, когато тръгнах на работа. Прибрах се вечерта след офис-ден-първи и тя ме избягваше упорито. Представям си въпросите, които са ги измъчвали и мъката от неспособността да ги зададат вербално. Да, естествено, аз бх казала и на двете какво предстои и защо и колко време няма да се видим и т.н., но техните истинно обидени и накърнени създания са кристални примери за това какво изживява човекът в разочарованието си и как отчаяно се опитва да се предпази впоследствие. Та, за травмите и моделите на поведение…