Аз персонално толкова майндфул предизвикателно житейско случване като този ремонт не съм имала.
Това цялото беше осъществено на прибежки, двама клети недоспали и стресирани, на ивици раздрани родители подквикваха наляво-надясно из строителен магазин, икеа, юск, всичките.
Имахме средно седем минути да огледаме, вземем, платим и доставим потребните артикули.
За удобство на разговора да кажа някой, но нямахме повече от 1 брой човек за гледане на бебето. А то, на малко месеци. Та идва човекът, бабата в тази роля, бебето е заспало, имаме 2 часа да отидем и да се върнем. Бабата към него момент не се справя да гледа бебето, бебето крещи обезумяло. Затова, имаме 2 часа по часовник, като се върнем, бебето таман да се разбужда. Да не се стресираме. Бабата да не се стресира, бебето да не крещи. А защо не влачим бебето? Влачихме го много. Но в някакъв момент параноята от, все пак, пандемичната ситуация, ни обзе. Бебе с маска няма как. Затова, 2 часа на прибежки.
Причината да си го причиним ни я причиниха, не го ние измислихме цялото това с ремонт. Отникъде ни дойде и има своите доста зловещи последствия.
Начинанието се конституира от 1 гигантска стратегическа грешка, последвана от множество тактически такива.
Нищо не е каквото го измислихме, поискахме и платихме. После пак го платихме. Пак не е.
Да напиша “жестоко много се стресирахме, изнервихме и бяхме фрустрирано злостни помежду си” би било understatement of the seven centuries. Накрая бяхме просто обезумели от пълно изтощение. Отвратително. Имаше един твърде проточен 2-месечен период, в който ей сега се местехме, ей го, бе, кухнята идва, онова идва, готови сме. И после проточването и калното разтягане на отново отместения с неебателно отношение срок. А ние просто трябваше да се преместим. Накрая така и стана, писна ни други да контролират и иззехме жалкия контрол, който имахме, самообявихме си дата и, чудо, спазихме си я.
Взехме решението и черна прокоба се свлече от етера наоколо ни. Усетих го.
И като го решихме, и пуснахме старото и приветствахме новото.
В деня на преместването ни аз и Ника пристигнахме в новата ни къща първи, хамалите следваха. Беше чуден слънчев ноемврийски ранен следобед. В хола – доброто ни решение – има френски прозорци. През тях слънцето блестеше. Беше топло, светло, леко, златно. Ника се затича из стаите, тогава за последно празни, и каза:
“Разбрах защо в старата къща беше толкова мрачно. Ние сме й натежали. Там много време живяхме и много спомени има. Тя не може да събере повече, затова беше й тежко вече. Сега е време да дойдем тук и да създадем нови спомени. Затова ни посреща новата къща с усмивка и слънце.”
Само чистата детска мъдрост може да го внесе в информация по такъв мил начин. А това на снимката е късметът ми от коледните мъфини. Навсякъде бяха свършили корите за баница, затова си направихме мъфини. Писала го е Ника. Моята мъничка майндфул дъщеря. Това е разбрала тя от изминалата година, че, ако ремонтът ти е добър, животът ти има прилични шансове за успеваемост.
Какво научих
- Ако подхождаш със съпротива, получаваш съпротива
Повече гъвкавост се постига с отпускане, не с натиск. През цялото време аз бях против това случване, и то беше против мен. Нищо, нито едно нещо, не стана ок, с лекота, радостно. Всяко решение, в което не се намесвах, беше грешно. Всяко решение, в което се намесвах, беше грешно.
Това беше великолепен жизнеутвърдителен миг – когато се освободихме. Много тежест, натрувания, негатив, мъка, драма имаше напластени в старата история. Трябваше да я пуснем и да започнем новата. Той ремонтът затова не вървеше, защото ние подходихме със съпротивление към новия етап в живота. И съпротивление съответно получихме от света. Както си работят енергиите и нагласите, каквото излъчваш, това привличаш.
- Не бива ожесточено да настоявам на своята версия на реалността
Както майстор може да те научи на фокус в себе си и целите си, дефиниране и отстояване на гранции – ау, ми то няма кой друг. Те са хора прости, дефакто – несложни. Знаят какво искат и как са го получавали преди и си търсят своето. Ние, ерудиции, речници, култура. Къде, бе. Прав напред и нагло. Ако някой не му харесва, ще пропищи. Като пропищи, ще го излъжеш. Ако върже, ок. Ако не, следващия. Без да оставя следи в теб и да тежи, нещо, нали.
Завинаги любими са ми тези 3 месеца след решението ни да пуснем, в които така бхме превъртяли играта на ремонтни разочарования, че рязко превключихме на стратегия за оцеляване. Вече на нищо не държахме, само да мине. Децата са здрави, ние сме здрави, обичаме се, а междуд ругото сме и живи – достатъчно ни е. Смирихме се съвсем значимо.
- Ремонтът е като дългата връзка
Започваш с очаквания, гъвкаво ги адаптираш към реалността, иначе си блъскаш главата твърде болезнено и твърде излишно. И накрая остават едни неща, дето осъзнаваш, че вече си се научил да не ги гледаш. А като ги видиш, мигом префокусираш върху другите, които ти носят радост или поне добър баланс.
Mindfulmama 