Йога

Действена медитация. Заземяващо, приласкаващо, прибира ме вкъщи, капсулира и изцелява. Срамно рядко намирам време за йога, а е съвсем задължително за една стремяща се към повече майка, която е аз.

Също като тренировките, йогата си правя вкъщи. Пак също като чудесната, сияйна Руми и тук си имам чудесна, сияйна дама, Ейдриън. Ама чудна е – и тя в хола, и тя небрежна, искрено живееща го този живот както може и радостно. Видеата й са мили, смислени и светли. Говори за основните майндфул понтия, за да не ги забравяме, докато е тъй лесно да се отпуснем в обвинение, че не можем да се отпуснем докрай на пода.

Освен прежноспоменатите ментални ползи, за мен йогата е есенциално важна и на чисто физическо ниво. Тялото ми обичайно, колкото и да pравя разтягането след всяка тренировка с ритуална самотоверженост, е с мускулна треска или поне отнякъде нещо ме пристяга. Една deep stretch йога с Ейдриън – имам си любимо видео по темата – и съвсем ми е като истинско. Нищо не ме боли, летливо добре си ми е.

Обикновено почивните ми от тренировка дни са събота и неделя, стремя се в събота да правя въпросната или друга йога практика. Повечето седмици успявам, но не всички. Обещавам си да подобря разпределението на времето си уикендите, за да имам и таз радост.

Чудно чудесно физически-приучително занимание е и за децата. Старая се да включвам Ника от поне вече година и половина, с променлив успех. Когато нейна приятелка е у нас, всички заедно се нареждаме на пода, кой на постелка, кой на одеалце, и толкова е мило как старателно следват движенита с малките си, негъвкави тела. Много им говоря, за началото, за път, за уважението към себе си, за целите и посоките, за това да искат и имат своето време. Вярвам, че чуват и знаят.