Тренировки

Тренирам от 3 години. Оу, страхотно се почувствах да го кажа, напиша, де. Това ми е суперският отчет за методичните, 5 пъти седмично целенасочени тренировки. Преди това в разните версии на живота си все нещо правех, степ, тае бо, доволно време подскачах интензивно, а и ведро, на нещо, закачливо наречено power fit ball.

Винаги съм си била откровено лакома. Аз съм Телец. Обичам да ям и обичам да ям пак. После, наново. Цял живот съм гладувала. С храната умея някак да постъпвам както с всичко, което искам да изключа от хоризонта си. Ако реша, че няма да ям, не ям. Не изпитвам глад. Може и да изпитвам, ама толкова отдавна така си живея, че да съм спряла да го отчитам. Дълги, дълги тараторени дни съм имала. Като реша, че нещо ми е интересно за ядене и си заслужава, се тъпча. Съвсем откровено си се тъпча. Резултатът от това е, че все си бях в прилична форма, освен ако не се отпусна за продължителен период и тогава твърде обидно скоростно натлъстявах надлежно. Сега по видими календарни данни съм със зловещо увеличен храноприем през последните 2 месеца, особено съвсем последният, декември, логично, а и, явно, неизбежно. И аугментацита ми в телесен контекст не е каквото е имало преди в огледалото и усещането. Минимална е като за максимумите, които поглъщам ежедневно. Дължи се на забързания метаболизъм и мускулите, които горят енергия дори в покой.

Защо започнах с това, не знам. Сигурно, защото съм жена… ама нали съм и майндфул жена, всъщност стриктно физиологичният аспект е най-малкото. Сега ще акцентирам на психичното благо.

С една прителка една нова година си казахме, че освинените ни версии са неприемливи оттук нататък. И започваме хранителен режим, и започваме ежедневни тренировки. Тя вече беше била много доволна от резултатите си от домашни тренировки с Руми, както и от хранителния режим, Руми прави индивидуални, включва ти каквото обичаш да ядеш. Самата Руми ме спечели с откровения си, мил и сърдечен маниер. Тренира си в хола, ти се потиш, и тя се поти. Няма тежки бицепси, стойки и скъпа екипировка. Има една жена и една воля, действаме.

Както самата въпросна приятелка обича да разказва, “и Еми верно го направи”. Започнах да тренирам с Руми. Вкъщи. Велико е. За някои добри хора не се получава, искат си да ходят в зала, с хора, с треньори. Аз съм от другите, кликна ми като лего в родителска стъпка.

Тренирам, когато ми е удобно. В 6 сутринта, когато ходех на офисна дейност, понастоящем, докато бебето спи следобед. Немалко дни ме е изненадвала и вместо законово отрденеите ми 2 часа време-за-мен е цъфвала след едва 30 клетички минути сън. И тогава тренирам, някак съумявам да я прилъжа да си стои в, преди, шезлонга, понастоящем – столчето за хранене, давам играчки, пускам песнички, прекъсванията на ритъма не са готини, ама щом се налага.

Приучих се на търпение. Ако си вършиш работата, резултати ще има. Методичните усилия водят до възвръщаемост. Изключително важно за мен, заради медитацията и изобщо стремежите и старанията ми в посока повишаване добруването на емоционално и духовно ниво. Откровено впечатлена съм на колко ама много ме научиха тренировките.

Обучавам се на уважение към себе си. Когато 50 лицеви са били блед и неубедителен мираж преди само 8 месеца, ама си била тук и си била там и не си се отказвала и сега ги можеш, ами страхотно е и достойно за уважение е.

Могъщ механизъм за контрол на психо-емоционалното състояние са тренировките. Старая се да прилагам правилото си, ако съм в онова изродско злостно състояние на невротизиран правдиво или благодарение на личните си клети филми хамстер, да започна тренировка. Най-често, няма как. Затова се вкопчвам в мисълта за онзи великолепен прелом, докато тренирам, когато биохимията се промени, нахлуят онези свежи и разкошни хормони на радостност и експлозивно удовлетворение и просто ми е политащо. Мисля интензивно за това и започвам да го усещам. Знам, че го има и си е мое и съвсем скоро пак ще съм там.

Възвърнах си здравето. Благодарение на особената си хитрост бх съумяла да си прецакам имунната система – след титаничното ми надебеляване в първата бременност след раждането просто спрях да ям. Отслабнах телесно, ала и имунно. Започнах да се разболявам тревожно и неудобно житейски-битово често. Откак тренирам методично, не съм се.

Прелестно me-time се явява. Моето си бягство, съвсем буквално.

За мен в следващите версии на битието ми тренировките са с най-висок приоритет в разпределението на времето след децата, мъжа ми и професионалните и истински неотложните домашни обязаности.