С Леда храненията преминават, доста, така, да бъдем нека дипломатични, потресаващо гнусняво. 3 пъти на ден аз съм плюта по, окихвана с плодови частици, треперливо отстраняваща седемдесетиосматасалфетка за обърсване на смрадливата на манджа гнус, стичаща се по миглите, трите общо косъма по клетата й глава и иззад ушите.
Старая се усилено да не се впивам в някакъв имагинерен контрол. Ако не иска да яде повече, моято решение колко трябва да изконсумира, не е мерително. Оставям, съобразявам, адаптирам динамично. Ама гадно си е. И времеемко. И гнусно, откровено ми е гнусно всичко да е омазано, опръскано и осквернено. Тя просто след като си задоволи прекия глад и рязко губи интерес към това храната да бъде от вътрешната страна на стомахчето й. Сестра й поне лакомията я водеше като суща светлина пътеводна, то си плюскаше с нетърпенията си. Ситната госпожа обаче, мне. А е бебе разкошно и великолепно. Невняти само когато е гладна, спи й се или търси компания. В останалото време си е изцяло контентна по себеси, кикоти се и заговаря всекиго с усмивката си. И днес докато след поредния кулинарен цирк я слагах да спи за следобеда й, дорде чешех мъничкия й нос, се сетих какво бях забравила.
А именно. Докато я храня, насочвам мисълта си към благодарност. Имам с какво да я нахраня.
По пандемично време, твърде бързо разбрахме, че на нищо не можеш да разчиташ. Някой има реалната власт рязко да ти отнеме достъпа до свобода, подоволствия, права.
И аз съм благодарна, че имам с какво да си храня бебето.
Когато се разплаче нощем, докато вися в мрака като вехт прилеп, си мисля отново с благодарност, че имам възможността да я успокоя. Можеше да нямам. Можеше моето успокояване, топлинка, прегръдка да не са достатъчни. А те са и това е прекрасно.
Когато ми е вече писнало да я забавлявам, се обръщам към благодарността, че ми е дадено да го правя. Че чувам смеха й и моят собствен радва и мен, и нея. Защото новият щам и по бебетата ходел. А моето е здраво и го гушкам.
Така си живея, старая се да трансформирам в урок предизвикателствата на бебе-ежедневието и да се обръщам към благодарността чрез промяна на фокуса. Може да е полезно, пробвай.
Mindfulmama 