“Сложната природа на простите неща” като изказване ама така животописателно подхожда към истината в животите. Мило, чисто, искрено-прогледно, децата знаят. Не питат, защото още не са забравили отговорите. Това последното някой обладан от далеч повече мъдрости отколкото аз собствено интернализирам, го е измислил и споделил със света. Аз си измислям и споделям с Ника каквото си мисля, че е в контекста на момента полезно, значимо, окрилящо. Важно ми е най-много да я уча на това, което ми се иска някой мен да беше учил:
- да си слуша емоциите, да ги назовава, позволява и наблюдава
- да познава и уважава интуицията си
- да знае какво е в рамките на нейния контрол и да носи отговорността си в тази зона
- да си определя цели и да си измисля план как да ги осъществи и кога
- да бъде присъствена и да си създава спомени, за да учи моъка си на хубаво
- да търси и мисли за урока в предизвикателството
- да има видимост към светлата перспектива на случките
- да участва активно в благодарността на деня си…
Тя понякога ме слуша с интересите си, но по-често убедително се абстрахира посредством разсейване. Затова майчината ми душа високо се възрадва, когато милото ми момиче написа именно тези пожелания за Коледа:
Да имаш силно сърце винаги
Винаги ще обичаш някого
Винаги да вярваш в себе си
Винаги ще си добър
Щастието ти е приятел винаги
Винаги ще имаш приятели
Да имаш усмивка
Винаги като погледнеш там ще виждаш добрата страна
Да се радваш на това, което имаш
Явно думите ми в коучинг, емоционална, подкрепяща, развиваща и всякаква “ща” посока достигат до сърцевината й. Смисъл има, продължавам.
Снимката е от родилния дом, докато чаках в този живот или в нечий чужд и следващ все пак ще ми се случи секцио две. Супер мил спомен!
Mindfulmama 