Медитацията

Най-често чувам аз: о, не мога да медитирам, как ще медитирам, то аз все за нещо си мисля. Е много ясно, че все за нещо си мислиш. Всички все за нещо си мислим. Тези мозъци така работят, ако не ги научим на друго, те ни водят – списъкът задачи, списъкът тревоги, списъкът неприятели, списъкът критики към себе си, към света… много списъци. Ама то е изтощително да ги водиш тези списъци. Пардон, не ги водиш ти, а те – теб.

Това е медитацията. Да започнеш отново да водиш ти.

И последното, което трябва да очакваш от себе си, е да спреш да мислиш по време на медитация.

Не се стараем да постигнем нещо или да се състезаваме с мислите си. Просто се учим да бъдем свидетели на съзнанието, на дишането и да усещаме как се чувстваме.

Мислите ще си бъдат там и това и е съвсем ок. Приучаваш се да не им се съпротивляваш, та те са естествен процес. Пускаш ги, наблюдаваш и ще видиш, като облачета в синьото небе са, оформят се, минават, минават, минават, пуф! И са извън видимия хоризонт. На тяхно място – нови мисли. Щом усетиш, че си се отклонил от обекта на внимание, в общия случай това е дишането, мило си казваш „Мисли, мисли“ и продължаваш. Да очакваш от себе си, че ще изключиш опцията „мислене“ от скил сета си по време на медитация, е излишно, ненужно и нечовешко. А медитацията това е, да се приемеш като каквото си, човешко същство.

Тук е тънкият момент.

Ние доста сме се видоизменили.

Вече сме се приучили да смятаме, че стресът е нормална част от живота. Ми не, не е, хич.

Забравили сме да живеем в настоящия момент. Все нали има нещо за вършене, планиране, съпротива някаква да се оказва е нужно. Това е адово напрежение. Препускащият ум прегрява съзнанието, а и телата ни.

Културата, в което ние с вас сме отгледани, на „западния“ свят, повелява константно състезание, в което реално си си прецакан откъдето и да го погледнеш. Отказ от базисната човечност, да си починеш, да се чуеш, да се свържеш с най-важния човек в живота си, а именно – ти. Защото като отделиш времето и, ето ги, милиардите тълпи малки жълти надъхани китайчета и закачливо кафяви индийчета, а даже, билионите възпитаници на американския, които трескаво се домогват до позициите ти. В офиса, в магазина, в социалките, в дома ти, в гащите на мъжа/жена ти, в сърцето на дете/цата ти.

И като не смогва да свърши всичко, което така старателно конструираното ни трезво ежедневие, изисква, мозъкът ни съвършен какво прави? Ами старае се.

Реално, той драгият не е в състояние да се фокусира върху повече от една задача. Мултитаскингът е мега заблуда и подлост. Клетият ни, великолепен мозък, всекиму персоналният такъв, всъщност умее светлинно бързо да превключва от едно към друго – това и създава заблудата, че можем да вършим 2 неща едновременно. Но си е точно това, заблуда.

Дай си почивка, спомни си се. Опознай се и тръгни напред, ляво и дясно, по този превеликолепен път, който разкрива лампичка по лампичка хубавото на разкошния факт, че си човек и то много повече, жив човек.

Знам какво си мислиш, откъде това време. Има приложения, които фасилитират процеса по установяване на здравословен начик съвсем идеално. Пример, Mindfulness. Там си има програма за започване на медитационна практика изобщо, толкова е лесно. Ден1, 5 минути, Ден2, 5 минути… и до Ден7 вече органически го изискваш от себе си това време. То какво време е, 5 минути. Честно, замисли се, 5 минути? Да, аз нерядко посещавам тоалетната с висящо от мен бебе, така че знам какво означава 5 минути да нямаш, ама в контекста не става дума за вкопчване в идеята за точно тези 5 минути, ами за каквито и да било 5 минути.

Аз лично медитирам рано сутрин, когато съм прилеп в мрака, след като Леда е била опосум в същия. Тя се буди, аз се будя, тя заспива, аз вися. Оползотворявам времето чудесно, ако си пусна медитацията за деня.

Освен времето, друг фактор са обстоятелствата. Да, понякогаж съвсем не може да намерим тихо и необезпокоявано място. Значи, обсъщаме се към медитацията със звуци. Сядаш, фокусираш се в дишането си, правиш няколко 4:4 вдишвания и издишвания и оставяш съзннаието си да идентифицира звуцитя от заобиколното, ето, този е близко, а, отдалечен звук, още един близко… и така. Заземено, осветлено, присъстваш. Постепенно ще тръгнеш по пътя навътре.