Ако до момента не сте познавали някой, комуто са се изаквали в лицето, а именно – по окото, ето, честито, вече не сте този човек, вече сте този, който познава такъв, и това съм подчертано аз.
Беше нощ, знаете ги тези нощи, легнала съм си в 12, защото съм станала в 12, защото съм спала на интервали по 2 часа, ама междувременно не през цялото време съм спала и така нататъка, нека не отегчавам и себе си.
Бебето е гладно, бебето с ебуди, не бива да будим баща й, защото клетникът ще става в 6 да тренира, оправя и води другото дете на училище.
Бебето скимти, бебето ака. Памперсът е махнат, за да бъде сменен. Мрачно е, вчсе пак припълзявам из уюта на спалнята опосредствано от една дребна къмпинг лампичка, с червената светлина я пускам, била за животни, да не виждат, че свети, аз явно малко съм животно, защото почти виждам.
Бебето е без памперс, а аз, явно, без съобразителност. Навеждам се досами ситната му трътка да огледам под червената светлинка има ли остатъци з адоизбърсване и, ето, да, това беше мигър сакрален, бебето пръцва, мощно изстрелва залп бебешка фекална маса във воднист получид към мен, взряна от 3 сантиметра разстояние в аналчето му.
Честно, окото ми не трепна. То с наакано око трудно се трепти, да ви кажа.
Така, нетрепвайки и нетрепващо, с голямо съсредоточение и усет за мисионен дълг довърших наченатото дело и отново се свряхме по леглълцата, аз и бебето.
Тогава се замислих за контрола.
Не ми е добрият профил намен контролът. Много искам да год ържа, да ми се пдочинява, да е както съм го видяла, измислила, в най-лошите случаи, планирала.
Уроците от първата ми дъщеря бяха тези, за контрола. Остави съзиданието на естествения му ход. Процесите нека изтекат по своя път. Не насилвай, не натискай. Ако изискваш твърде яростно, получаваш, но ясно се показва, че е било погрешно да кривиш хода на събитията, само да паснат на твоята перспектива.
Сега с второто си размножение силно и волево си напомнм да се оставя на Вселената да се погрижи за мен. Честно каано, съсем не съм наясно в чист вид как се практикува това, защото конкретно в мен константно стои един глас на тревожност, който ме подтиква да иззема контрола, да планирам, да пренаредя, предначертая, пъзелирам детайлно всичко и всички и така да обезопася възможните сценарии.
Рационалното ми Аз добре знае, че така няма да я бъде, поне добре със сигурност няма да бъде.
Да пуснеш контрола озна чава да позволиш на живота да се случва.
Много е хубаво. Истински освобождаващо от най-злостните окови, тези, които собствените ти неврони са изковали.
Тук си спомнм един от важните уроци на моя коуч:
Промяна на гледната точка
Усетих се, че възприемам тази гоина майчинсто като свободното ми от професионални ангажименти време. Такова, което съм длъжна да използвам, за да свърша каквото имам планирано и, както знаем, отлагано. Затова съпротивата ми, когато бебето не спазва режима, не иска да заспи, така нататъка житейски бонуси, е звучна и силна.
А всъщност ако промен гледната си точка виждам, че това е благословено, уютно, сгушено време за запознанство на мен и бебето и на мен и мен – в мига на раждането животът се е променил и за двете ни.
Запознанството е и с мен като майка на две деца.
Запознанството е и с мен като майка на детето на любовта ми.
В което време всъщност бих имала възможност да свърша висчко необходимо, но без очакването, че ще бъде точно когато и както аз съм искала.
Имам план с цели за годината – но промната в гледната точка за мен тук трбва да бъде в това да приема, че изпълнението му ще е по-различно от това, което досега познавам.
И да си преподред приоритетите.
В крайна сметка, какво по-добро мога да направ, ако не да се отпусна. Щях да напша „просто да се отпусна“, ама това е сигурно най-непростото за правене, отпускането.
Опитвам се да подхождам без очаквания, предварителни нагласи и съшити планове към всеки следващ ден. Да приемам случащото се крачка по крачка.
Промяната в гледната точка към дадена ситуация е едно от най-вървежните механизми за справяне с предизвикателни ситуации. Моят коуч ме учеше да разглеждам нещото – ситуация като глава лук, да го обелвам слой по слой и да разкривам какво има отдолу. На всеки етап се разкрива нещо ново.
Mindfulmama 