Благодарност

Велико е. След дишането, най-елементарното нещо на света с най-магическия ефект в още поне няколко свята.

Идеята на практика на благодарността е великолепно проста – съсредоточаваш се върху това, което ти е дало радост. Добро нещо. Ден след ден приучаваш мозъка и съзнанието си да търсят такива случвания. Постепенно се случват хубавите промени, защото от една страна ти се учиш да си търсиш хубавото, значи все повече неща намираш за хубави, а от друга, връзките в мозъка на тези невронни пътища се изграждат и заздравяват. Работи центърът на удовоlствието, увеличава се и свиква да бъде все по-активен.

Лесно е, много. Аз го правя или вечер като част от кратичкия ми, но есенциално потребен ми ритуал на релакс или преди заспиване. Благодарна съм за това, че не живеем във война, благодарна съм за синевата в небето, благодарна съм за розата, която погалих, благодарна съм за здравото си прекрасно бебе, благодарна съм, че се храним с каквото пожелаем, благодарна съм за смеха на онова дете на улицата, който така ме усмихна… Ето, виждате ли, например розата нямаше да е тук включена, ако не се бях научила да си търся и респективно увеличавам хубавите моменти в дена. А вечер си ги викам наново и изпитвам радостта, която са ми донесли. Точно това е основното, ти си изживяваш повторно хубавото от деня и така едно че си двойно по-радостна персона, две, че осъзнаваш колко радостна персона си, защото виж колко много хубави неща ти се случват!

Чувството на благодарност е една от най-високите емоции. Колкото по-дълго останеш в това усещане, толкова по-добре се чувстваш и, магия!, привличаш все повече подобни добрички случвания в своята лична реалност. Това сега последното може някому езотерично да се стори, затова да се върнем към невронауките. Изследванията съвсем сигурно доказват, че мозъкът се учи как да се държи. The brain controls the mind controls the brain, нали. Затова практиката на благодарността е безценна – могъщ инструмент да държиш фокуса си върху радостното в живия живот и така да работиш на хардуерно ниво за промяна на морфологичните структури, а на софтуерно за промяна на възприятието към събития и реакции.

В началото изглежда малко странно и дори мнозина се затрудняват да извлекат от деня онуй, което да нарекат своя благодарност. Приложения като Gratitude чудесно фасилитират процеса по установяване на навик. Препоръчително е да стартираш със записки, най-добре е на ръка, но лог в приложение също е отличен вариант. Когато записваш, отделяш по-дълго и по-внимателно внимание на конкретното нещо и мозъкът се ангажира повече. След това както с всички други механизми за повишаване качеството на живот то самият персон започва да си го търси и изисква от себе си. Аз в началото си записвах надлежно, около 4 месеца, в приложението. Отдавна вече просто си припомням мислено и си се радвам.