Рутината на майчинството и как да не опротивеем на всички

Мъжът ми тъй като не се изнесе по време на бременността, сега провижда този бленуван хоризонт пред себе си, сигурна съм, че минимум седем пъти на минута си го мисли. Ако той не се изнесе, сигурно бебето ще намери начин. Може и дъщеря ми да си спретне чантичката, непосрeдствено след котките.

Хормонални неволи се редуват жизнерадостно с просветлени мигове. Мигове, изцяло и проникновено посветени на осъзнаването колко много,много, много благословия имам в живота си. Чувствам селека, радостна и смислена. Приоритетите ми са ок, имам фундамент, към който се връщам устойчиво, вътрешен фокус, просто всичко е наред. Колко да е сложно.

После ме наляга рутината на битовизма, интелектуалната немощ на живота-между-кърмата-миялната -стерилизатора-памперса и натрупващата се умора от редовно недоспиване, страхът от отговорността за още едно човешко създание, въпросите, въпросите, въпросите ще се справя ли, ще се справим ли, виж какво става със света, къде тръгнахме изобщо?

За този път, обаче, за това майчинство и това дете, искам за себе си, а и за семейството си, да изживея хубавото, без да се автостресирам крайно излишно.

Старая се да приемам, позволявам и просто живея. Хубаво е, ако аз основно не му преча, е чудесно даже. Трудно е, да, с две деца, хахави хормони и всичко, което гъмжи наоколо, но нагласата към слъчващото се е само случващо се.

Затова, седнах и си формулирах един скромен

План за справяне

  • Благодарност

Редовни, благословени практики. Вечер, преди да припадна във възглавницата  задължително правя практика на благодарността. Удивителна, летлива радостност ме изпълва след няколко дълбоки вдишвания и удължени издишвания и простичкото пришомняне на хубавото – миговете, случките, фактите от деня, който изпращам. Мозъкът услужливо бързо се приучава да извлича от цялата информация на отминалите часове това, което привнася усещане за добър живот.

  • Движение

Кърмя, стягам се, оправям се и независимо излиза ли ми или не, действам. Излизам и въртя крачки. Гледам сградите, небето, облаците, говоря с приятели по телефона, съзерцавам гълъби, тротоарни плочки и кокиченца – каквото и да било, само да се движа. Чисто физическият акт на движение разсейва миракулозно натрупана негативна енергия. Съчетано с медитация за ходене е прелестен жест на уважение към себе си. Гледката на въртящ из парковата площ човек-майка, шумно вдишащ дълбоко и издишащ както учат още по-дълбоко, с цяло облекчение, вероятно е налудна, ама който се смущава, да не ме гледа. В парка всеки си е в неговия коловоз на употреба на пространството.

  • Време за себе си

На всяка цена. Който каквото иска да прави, разбираме се кооперативно и това време е моят дълг към мен. Изживявам го присъствено, доколкото мога. Старая се да не подхождам с очаквания или да изграждам свръх амбициозен план, да речем сега имам 2 часа и в тях трябва да довърша три статии. Ако ми се доиска да се лакирам в това време, лакирам се. Сръхневротизирането от самоизградена ограда не е донесло добро никому.

  • Postpartum медитационен курс

В рмаките на прежди споменатото време. Като всяка медитация и тази заземява, изчиства, хармонизира и прояснява погледа, навън и навътре. Но тъй като е специфично формулирана за тези сакрални 40 дни, успокоението е от това да чуеш точно нещата, които ти се случват. Курсът много точно адресира темите, които се въртят из съзнанието на майката в следродилния период.

Замислих се, по време на бременността хормоните се вихрят вихрено, тялото се размества наобратно, което е изключително видим процес. Всеки става свидетел на огромните промени, за да се запази създадения нов живот до раждането. Също толкова големи промени се случват и в мозъка, освен в тялото, ала те не са така видими и затова е лесно да подложим на съмнение наличието им. Което, разбира се, е особено тъпо. Така че, мислете за себе си и в този аспект, както тялото се възстановява след раждането, така го прави и мозъкът.

  • Дишане

Най-простичкото вълшебство. Фокус в дъха. Вдишаш, издишаш, вниманието е само там. Отделя се, нормално е, нежно и с добро го приласкаваш обратно. Вдишаш, броиш до 4, издишаш, броиш до 7. Олеква ти, тялото усеща как се е освободило от напрежение. Магия! Парасимпатикус дялът на вегетативната нервна система отговаря за издишането. Колкото повече акцентираш на него, толкова повече се активира той, а функцията му е да се грижи за релаксацията на организма. Както твърдят добрите хора в Уикипедия: „забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, свива малките бронхи в белите дробове, т.е понижава дихателната активност, засилва перисталтиката на стомаха и червата, усилва дейността на храносмилателната система, стеснява зениците. Под действие на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира. Така той се успокоява и запазва своята енергия.“

  • HEAL

Това е великолепен механизъм, разработен от също тъй великолепния Рик Хенсън. Базира се на дознанието, че еволюционно мозъкът ни е проектиран така че обръща внимание на негативното, а положителното от битието отръсква от себе си като ненужна информация. В крайна сметка, нашият прародител като е имал пред себе си тигър на фона на красив залез, се е фокусирал върху тигъра, не върху залеза – едното може да те изяде, а другото – да нахрани душата ти, ама, приоритети, ако си изяден, и душа няма да имаш за хранене. И така, еволюционно, моъкът си гледа за опасностите. Със съответната тренировка, обаче, съзнанието е изцяло в състояние да въздейства върху морфологичното оформление на мозъка. Чрез целенасочени усилия да обръщаме внимание на положителното, дяловете, отговорни за емоциите, амигдалата, се увеличава, а тези, отговорни за стреса, се смаляват. Под въздействието на кортизола, например, хормонът на стреса, се случва обратното, неокортекс дялът на мозъка се увеличава. А мозъкът, знаем, се тренира като мускул – както казва Хенсън, if it fires together, it wires together.

HEAL е абревиатура на:

  • Have a positive moment

Случва ти се нещо хубаво. Или ти го случваш.

  • Embrace it

Фокусираш се интенционно върху него. Спираш, напояваш съзнанието си с момента. Въздухът върху кожата, ароматите, усещанията навън, вътре, всичко.

  • Absorb it

Целенасочено приемаш случилото се в спомените си.

  • Link it

Това е висшият пилотаж. Свързваш в съзнанието си този положителен спомен с друг предишен, ала негативен. И когато се сетиш за негативния, той издърпва от трезора и нвия, хубавия. Така обучаваш съзнанието да се фокусира върху положителното. И засилваш невронните връзки и активираш програмата да ти е хубаво. Колкото по-често я активираш, толкова по-лесно тръгва сама.