Запис на тонове, стрес, контрол и медитация

И то какво? Една случка се случи и по-точно, аз я случих, а то за това ще става дума – да не се случва, а ние да го случваме. А когато се случва, да го поволяваме, оглеждаме, приемаме или обмисляме с разбиране и да се тренираме да откриваме полезността в предизвикателството и урока в трудността.

Всичко това – да, много хубаво. Даже дори чудесно. Ама насред всички стратегии, тактики, методични целенасочени усилия в инвестиция на ресусри воля и време за едно, така, качествено подобрено поведение, а оттам и самий него живот, обичайно в живите проявления на същия предизвикателството се манифестира неочаквано.

И тогава всъщност имаме минутка за размисъл и насока на контрола. Той, контролът, е в мен. Твоят си е в теб. Но твърде често забравям този простичък факт. Или пък го усложняваме пак него, факта.

Отивах на запис на тонове.

Преди няколко дни бяхме преживели зловещ семеен скандал. Ама от тези скандали, които застрашават цялата постройка на вярата помежду ви.

За могъщата сила на самосаботажа и благодарността от уроците на любовта – следващия път.

Така или иначе, скандалът си беше наличен в тъканта на битието ми като травма, макар и към момента на пристигане в болницата да знаех, че съм го преработила.

В самата нея болница – ковидни промени, входът изместен, навсякъде щедро посипани табели с алармени буквосъчетания. Аз, бидейки себе си, подминавам, влизам откъдето вече е постановено, кротичко се отбелязвам на регистратурата и зачаквам ред пред кабинета. Следва да спомена и очакващия ме ангажимент след посещението в родилния дом, а именно посещението в професионалния ми такъв. Разбира се, самоуверено смятах, че пристъпвам подготвено към него момент.

Съвсем нормално, допишка ми се. Все пак, 4 минути вече си бяха изминали от последния път.

И тук в тоалетната ме намери нещо, което не знаех нито, че е в мен. Съзнанието ми застина и се претвори в една единствена мисъл: цялата история с тази бременност в това пандемично време, с всички тези трудности, адът във връзката ми, предателствата от хора, които бяха мои близки, всичкото това е лудост.

Явно зверски съм се стресирала. Не го отчетох така тогава.

Отново, бидейки себе си, регистрирах мисълта и продължих напред по процедура.

Дойде ми реда, влязохме с корема, усмихнах се вътрешно и външно на супер милата акушерка, полегнах съвсем не елегантно, още по-тромаво се заобръщах, а готината дама ме подкани ако искам да си направя клипче на записа, да се вълнуваме вкъщи всинца.

Тогава се намеси машината. Ясно ми показа какво всъщност означава всичко, което си знаем, ама докато не осъзнаем, не разбираме. За връзката между майката и емоциите и бебето и здравето. Моето конкретно бебе изкара тахикардичен запис. Докато аз си лежах, ведро хортувах с акушерката и смятах, че всичко ама как само го процесирам, ей.

Жестоко се изплаших, естествено.

Положих каквито можах там и тогава усилия да се овладея и да упражня умението да си това, там и тогава.

Медитацията учи да присъстваш. Фокусирането в дишането има за цел именно това, да приучи летливия ни мозък да се връща пак и пак, и пак в настоящия миг.

А те, мислите летливи, си летят, даже дори – хвъркат. Пътят до осъзнаването, че ти не си своите мисли, опитът да ги наблюдаваш като облачета в небето и да не ги подхранваш с мислите и емоциите си, а просто да им позволяваш да преминават напряко през театралната сцена на съзнанието, ето това е истински трудно.

На мен ми се беше активирал допълнително и ужас да не ме хоспитализират. С предишната бременност ми се случи след един изненадващо за всички от екосистемата истеричен запис на тоновете на тогавашно обитаващото корема ми създание. 24 часа висях в болницата, без изобщо някой да знае има ли защо да съм там в тази стая, а не в моята си вкъщи, или пък няма.

Нали знаете как е, когато се опитваш да не мислиш за нещо и си казваш Успокой се, успокой се, успокой се?

Така, не се нито успокояваш, нито мислиш за друго, различно от това, което тъй упорито мислиш, че искаш да си забраниш.

Та, да. Положих каквито можах усилия. Фокусирах се, извиках няколко визуализации и в крайна сметка изкарахме приличен запис.

На следващия час за запис се явих подготвена. Най-вече, с проведен разговор със себе си. Признах правото на съществуване на стреса. Приех страха, че цялата драма във всички тези твърде много аспекти на живота ми, вреди на мен и бебето. Уверих се, че във всеки миг правя най-доброто, на което съм способна. Измислих си план за действие.

Когато дойде моя ред да прилегна на кушетката и акушерката ме опакова старателно с коланите, мигом си пуснах медитация за реалксация. Веднага дойдоха, услужливите ми мисли, започнаха да мятат стрелички с кал по намеренията ми, но аз кротко ги наблюдавах и не се ангажирах със съдържанието им. Честно казано, беше ми супер трудно. Много се притеснявах да не се получи пак същото. Но истински се фокусирах и успях. След 30 минтути акушерката каза, че записът е като по учебник и ме изпроводи да диря одобрение в подписа и на гинеколога от женската консултация.

Откровено се гордеех сс себе си. Мисля, че най-много от това да приведа в практика тактика – 😊 – която толкова дълго съм включвала в живота си, но досега не бях имала необходимост така ясно декларирана. А и проследима – закачена си бях на машината, всичко се вижда. Чува си се също. И от плана ми имаше резултат. Значи, действа.

Оттогава подхождам към чистотата на средата си и външна, и допусканата навътре, доволно по-отговорно. Мислех, че го правя и преди, видяхме, че съвсем не е било така.

Радостна съм, че си доказах нещо важно за контрола – да, в мен е. Отговорността, и тя.

Дано се роди спокойно и радостно бебче.

Другото ще го научим заедно.